Глава 22 Невинна София
POV на Лукас
Никога не съм виждал Скар толкова щастлива със смеха й, достигащ до очите й... когато си тръгна с приятелите си.
Тя никога не се смее с мен, тя просто ми се усмихва -- преди ми се усмихваше, но вече не. Не от месеци. Но дори и преди, когато го правеше, беше различно от смеха, който имаше с приятелите си. Усмивката й към мен беше винаги плаха и сдържана, като кученце, което се страхува да не го наранят, но и отчаяно ласкае хората за храна.